Навигация: Новини Фенове История Нови хоризонти

Нови хоризонти

Оценка на читателите: / 38
Слаба статияОтлична статия 
Притиснати до стената, жълточерните дружини постепенно добиват нов облик – притъпява се, до известна степен, предишната емблематична арогантност и високомерие спрямо другите в България; намалят безотговорните постъпки, компрометиращи „нашите”; раждат се нови отличителни белези на общността. Емблематични стават жълтите колони от таксита с които пътуващата агитка пъпли из градове и градчета на Родината.
Hristoloff
 

Голямата отлика на ботевистката общественост спрямо останалите български организации на футболни привърженици е, че през това десетилетие успява да запази свободомислието и алтернативата в своите редици. При другите в България има почти тотален монопол на една или две групи фенове, които или са пряко зависими от субсидиите и поръчките от професионалните футболни дружества, или са структурирани като картел с чисто търговска и/или криминална насоченост. Въпреки някои користни опити да се яхне силата на публиката за цели извън стадионите, ботевистите се съхранява като свободна общност, задружна в своето многообразие.

През тези бурни времена, основната заслуга за опазване на кълновете “чиста страст и много ботевизъм” е на жълточерната бригада от Кичук Париж, известна като „Лудата банда” (ЛБК).

Доказателство за незатихващия плам в жълточерните редици е инвазията в Ловеч на полуфинала за Купата през 2008 година. В делничния ден сряда, на 16 април, близо 2000 бултрас се изсипват с вяра в чудото – победа над класния тим на Литекс. Десетина минути преди края “канарите” обръщат резултата до 2:1 и взривяват пътуващата агитка. Има нахлуване на терена, арести и бой с полицията. Мачът е злощастно загубен (2:4), но битката продължава из нощните улици на града. Десетки пловдивчани обсаждат ловешкото управление на МВР, протестирайки срещу арестите на своите другари. Полицията излиза с контрааргументите на щита и палката, действа безцеремонно и грубо, пребива зверски мирния протест, но вината за щетите при сблъсъците е хвърлена върху агитката. Стига се дори до безумното изявление на говорител от МВР, че бултрас „нападнали управлението в опит да освободят задържаните”. Футболният клуб запазва престъпно мълчание, а в последствие президентът Христолов използва събитията в Ловеч за да се оправдае, че „хулиганската връзка” пречила да се превличат инвестиции в Ботев Пловдив.

Димитър Георгиев Христолов е главната причина за трагедиите през периода 2001-2010. Той отхвърля поредица от изгодни предложения за закупуване на дружеството и тотално срива малкото останали надежди за нормален, цивилизован изход от най-голямата криза в историята. Безпринципното му поведение и арогантно отношение към футболния символ на Пловдив отприщват вълни от яростни протести, почти няма гостуване, което да не завършва с погроми с цел да се предизвикват жестоки санкции за да се изтощава финансово и психически собственика. Неколкократно самият Христолов преживява физически атаки, понася и значителни материални щети по собствеността си, принуден е да се крие и не се появява на публични събития. В един момента изглежда сякаш той се е вразумил и приема оферта от актуална за деня софийска мегакомпания зад която стоят капитали на солидната Корпоративна търговска банка. Набързо всичко около бъдещето на клуба заприличва на хубав филм със щастлив край, но Ботев Пловдив никога не е имал орисията да му се случват нещата по лесния начин. На 18 декември 2008 г. се провежда акционерно събрание на което еднолично и с превъзходството на акциите си Димитър Христолов прави ловка юридическа маневра да си запази блокираща десетпроцентова квота за себе си в бъдеще време. Това поражда раздори с купувачите и провал на сделката. Реакцията на жълточерната общественост е категорична и недоволството достига точката си на кипене.

Бултра Коледата на 2008 е гореща. На 21 декември стотици ботевисти се събират пред централния вход на Колежа и се отправят на протестно шествие към площад „Стамболов”. Спонтанният митинг пред сградата на Общината събира хиляди привърженици на каузата, а вечерта 200 от най-върлите се отправят към Крумово в опит да щурмуват къщата на Димитър Христолов. При схватката с полицията са ранени двама, а десетки са арестувани, но протестите не стихват и през следващите дни. Жълточерни демонстрации се провеждат последователно на 28 и 30 декември 2008 и на 14 януари 2009, дори столицата София осъмва на няколко пъти с разлепени бунтовни плакати против Христолов. Единственото, което бултрас успяват да постигнат обаче е да обърнат общественото мнение в своя полза. До този момент Христолов умело е манипулирал публичността с лъжите си, че неблагодарници го клеветят и с помощта на меркантилни журналисти си създава образ на страдалец, който дава всичко от себе си за доброто на клуба, а бива незаслужено обругаван от „шепа лумпени”.

Борбата против псевдопредприемача, прочут покрай Ботев, бележи невиждани дотогава размери за българските стандарти. Продължават се безпрецедентните акции, целящи да осакатят собствения отбор само и само за да се разкара Христолов. Мнозинството привърженици дори открито призовават футболните власти да изхвърлят клуба при аматьорите във В група. Идеята е по този начин да се наложи разформироване на юридическото лице Професионален ФК Ботев 1912 АД, фирмата-собственик на марката “Ботев Пловдив”, а също и че спрат значителните финансови постъпления от телевизионни права за мачовете в А група.

Кулминацията на забележителните усилия да се пребори магарешкото упорство на Христолов са две събития – рок-концерта „Свободен Ботев” на 9 май 2009 г. и бойкота на градското дерби на 13 юни 2009 г. Концертът е организиран от фенове на доброволни начала и с участието на рок-банди, привърженици на каузата. Събира се близо 10-хилядна публика на Централния площад в Пловдив точно по времето, когато в София се играе решителния мач за титлата между ЦСКА и Левски. Въпреки, че не било търсено нарочно противопоставяне на софийското мероприятие, отзвукът от пловдивското събитие е много голям в цяла България именно заради многобройността на зрителите на концерта в противовес на уж интересния футболен двубой.

Другата титанична проява е бойкотът на градското дерби. Мачът с Локомотив се явявал последен за шампионата и без значение за крайното класиране. Кръг по-рано (3:1 с Вихрен), Ботев Пловдив си гарантира оставане в елитната група след неистовата помощ от трибуните на Колежа – компромис с взетото решение от бултра групировките през пролет`09 да няма организирана подкрепа. Демонстрацията с празния сектор на Лаута е първа по рода си в България и засенчва опита на домакините да впечатлят с ефектна атмосфера празнуването на петата година от титлата си.
Сподели статията