Навигация: Новини ФК БОТЕВ В Европа Ботев - Стяуа

Ботев - Стяуа

Оценка на читателите: / 12
Слаба статияОтлична статия 

Стяуа БукурещБотев

 

1/16-финал за Купата на носителите на Национални Купи (КНК)
СТЯУА – БОТЕВ ПЛОВДИВ 3:2

Репортаж за първата среща в Букурещ е от книгата на Петър Евтимов "Ехо от стадиона":
 
"...На футболния ни небосклон се бе появило едно съзвездие, чието сияние ставаше все по-ярко, а името му все по-популярно в продължение на цяло футболно поколение. Едно свидно на всеки българин име – Ботев, представляваше вторият град на страната ни – Пловдив. Постепенните им успехи доведоха до превземането на единия от футболните ни върхове (Купата на страната, най-масовия футболен турнир). За първи път в своята история ботевци получиха правото да участват в турнира на Носителите на националните купи. Те трябва да изиграят два мача с един от най-известните отбори на северната ни съседка – Стяуа (Букурещ).
Първата среща е в румънската столица. Настаняват ни във военния клуб. Радио Букурещ не предава мача – Ботев не бил известен в Румъния (сякаш забравят, че само две години по-рано, на 14.05.1961 г., канарите побеждават същия този отбор на Стяуа с категоричното 3:0) и вместо футболната среща се предава в ефир ръгби мач. Ентусиазирани от предишните две участия в евротурнирите (1957/58 Стяуа - Борусия Дортмунд 3:1, 2:4, 1: 3 ; и с Аустрия Виена 0:0 и 0:2), петдесет хиляди привърженици на Стяуа пред стадион ,,23 август’, се заканват на играчите на Ботев при слизането им от автобуса’ че ще ги победят с 3 – 4 гола. Гледам момчетата с чанти в ръце, те се промъкват сред множеството към тунела за да отидат в съблекалнята. „Стяуа”, чинче – зеро”’ (пет на нула) крещят в хор и някои дори протягат ръка да потупат нашите. На лицата на повечето от тях виждам свъсени вежди, стиснати устни. Само Райко Стойнов показва зъбите си „Ще ви бием”’.
,,Чинче – зеро’’ – отвръща му още по-силно запалянковецът. В съблекалните нашите се обличат припряно, Аспарухов е дори груб, отвръща на някакъв въпрос троснато. ,,Нервност !’’, казвам си .
Разборът на старши треньора. Георги Генов е кратък. Учудвам се. Нито една дума за важността на мача. „Правилно - казвам си, - ще играят не деца, а мъже. Има си хас да не съзнават колко важен е изходът от срещата!’’. Отбелязвам това защото не за първи път присъствам на разбор и защото не веднъж съм се чудил как издържат нервите на футболистите. Една проста истина да им бъде натяквана не до втръсване, а до побъркване! И държа да отбележа, че геройство в тези случаи е когато нe загубят мача.
Зная случаи с националния отбор, когато подготовката – психологическата и тактическата – в деня на мача е траяла по три часа. Наистина всякакво говорене ще изнерви настръхналите мъже от Ботев. А за колективност, сплотеност, всеотдайност – имат и за себе си, и да дадат назаем. На стадиона отеква възклик, сякаш ято реактивни самолети преминават. Викат 50 000 гърла.
„Хайде, вече можете да излизате на терена да загрявате и вие. Спокойно и умната!” – това е последното наставление към ботевци. Питам треньора защо не ги пускаше да излязат преди Стяуа. „Не искам този взрив от свиркания и викове да се стовари върху тях. Сега – да, тъй като бурята и възгласите преминаха и зрителите свиркат много по-малко, понеже са заети със своите”. На какви дребни детайли от футболната игра обръща внимание този бай Георги, известният на всички запалянковци Георги Генов. Загрявката преминава съсредоточено, без шеги, някак си строго. Трудно ще бъде на домакините, нека си викат трибуните. Пък и дали ще викат много?… В това аз се съмнявам. Вече имам опит и някои неуловими за зрителя белези ми говорят, защото зная силите на нашите и познавам и противника и защото чувствам амбицията на този млад отбор да не се огъне, да не отстъпи. И най-важното – защото тук играят такива майстори и бойци като Райко Стойнов, Георги Аспарухов, Динко Дерменджиев, Видин Апостолов, Георги Попов...
Ботевци не се обиждат от това, че не били известни, те искат да направят първата крачка към известността. Мачът започна. Трибуните ехтят. Под мен, седнали на скамейката са резервите на Ботев и треньорът им. Той се обръща към мен, като извива глава назад, повдига рамене и сочи с показалец устата си и трибуните.
„Не млъкват”.’
Аз соча нашите единадесет на терена: „Ще ги накараме да млъкнат!”
Зная страховете му – Попов не е излекувал напълно травмата си в левия крак, а Дерменджиев се оплакваше от болки в коляното.
Бай Георги захапва цигарата си и се сгушва в раменете си. Стадион „23 август”’ ехти.
И изведнъж тишина!
Бай Георги се обръща към мен и целият сияе. „Млъкнаха”’ – вика ми той и само неговият глас се чува. Цигарата, която дими в устата му не пада. Залепена е на долната му устна.
Съдията сочи центъра.
Румънският вратар се е навел и върши най-неприятното нещо в живота на един вратар. Той изважда топката от мрежата си я рита с омраза към центъра на терена. А нападателят който я е забил в мрежата ще бъде прекършен от своите, които спринтират към него за да се хвърлят отгоре му и да го целунат. Добре, че нашият нападател е снажен, як, та не го събарят...И дикторът на стадиона: „Голът бе отбелязан от номер 9 от отбора на Ботев – Аспарухов!’’
Стадионът немее.
Няма да описвам как стана гола. Ще кажа само, че това бе направено от състезател за какъвто мечтае всеки голям отбор. Голям, тъй като малък отбор не може и да мечтае за такъв състезател. Футболист, когото треньорите наричат „решаващ играч от предната линия”. Това е състезател с универсални качества, с каквито толкова щедро бе надарен ГУНДИ или пък с изключително развити определени качества като: бързина, финт и пр., позволяващо му сам да се нагърби с решаването на тежка задача дори и при най-сложната игрова ситуация и да „реши мача”. За мен Аспарухов израсна като футболен колос в отбора на Ботев Пловдив. Разбира се, по силата на това, че трябваше да отбие войнишката си служба той се раздели с Левски и в Ботев пристигна вече оформен и с големите си заложби, но истинското си израстване получи в Ботев Пловдив.
Но стадион „23 август” сякаш се разтърсва. Получаваме гол! След грешка в нашата защита колегата на Гунди с номер 9, националът Войня изравнява.
Бай Георги стъпква цигарата!
След почивката всичко ще се повтори. Отново по-добра игра и натиск от страна на ботевци и нов гол 2:1 за нас. И дикторът ще изрече същото име на автора на гола: „Аспарухов” след подаване на Чико и сега румънската публика ще аплодира ботевци.
Малко след това Карушков ще скочи да лови една „лека” висока топка. Тъкмо така ще ми каже след мача той – „лека”. В борбата за нея не влиза никой, тъкмо за това той ще я изпусне и отстрани ще я засече лидерът и национален халф Константин – 2:2 .
Но уникумът на тези изпускания е 5 минути преди края на мача. Стреля се отдалеч. Михаил Карушков пак е сам и лови. Топката е на височината на гърдите му. Но как лови, само той си знае , защото тя изскача от прегръдката му и се оплита в мрежата му. А Карушков се хваща за косата и се тръшка на тревата. Губим с 2:3. Вечерта предавам кореспонденцията до радиото … Да си по-добър и да загубиш е наистина тежко, но още по-тежко е когато ти самият помогнеш да те победи противника ти. Това направи младият и дебютиращ отбор на Ботев Пловдив в мача си със отбора на Стяуа за купата на носителите на национални купи. Младостта надигра за дълго отбора на Стяуа, но и младостта, липсата на международен опит изпусна победата, пък не беше ли и по-добре да запазят силите си за този мач, вместо да надиграват силния отбор на Славия три дни по-рано (на 10.09.63 без Чико с класическото 3:0). В отбора на Стяуа по това време са фигури като: Завода ІІ, Кришан, Татару.
На този мач едни от най-големите поддръжници на ботевци бяха футболистите на Дунав Русе. На финала в София те загубиха с 0:3, но днес сякаш играеха те. Капитанът им Н.Йорданов предвожда цялата си чета, а след мача казва: „Спокойно момчета всичко се случва. В България ще ги бием с голям резултат...”
.

 Стяуа: Еремия, Завода ІІ, Алмаджану, Иванеску, Емрих Йеней, Кришан, Крейничану, Константин, Войня, Ракши, Татару.
БПФК: Михаил Карушков, Райно Панайотов, Георги Чакъров, Виден Апостолов, Райко Стойнов, Иван Занев, Тумби, Георги Харалампиев, Гунди, Стоичко Пешев, Чико.
Голове: 0:1 Гунди (34), 1:1 Войня (44), 1:2 Гунди (55), 2:2 Константин (68), 3:2 Кришан (87).
Рефер: Б.Неделковски (Югославия).


Реванш, 19 септември 1962, БОТЕВ ПЛОВДИВ – СТЯУА 5:1

Още в 9-та минута отрицателният резултат от мача в Букурещ е заличен. Бившият нападател Виден Апостолов преминава няколко румънци и с мощен шут оплита топката в мрежата. Успокоени "канарите" поемат уверено развоя в своите ръце и диктуват играта на терена. С много фантазия в атака и безпогрешна игра в отбрана, тактическата схема (4-2-4) дава плодове и Ботев изнася отличен мач, а над всички е незабравимия Гунди. Неуловим в движенията си, безпогрешен в дрибъла той поражда възхита и с всеотдайността си. "Златната глава" на нашата деветка три пъти поред изправя публиката на крака: в 14-та минута след ъглов удар, в 28-та изстрел от 8 метра и в 39-та, когато забучва топката под напречната греда. Второто полувреме е една формалност и в 51-та минута Татару намалява за 4:1, а скоро след това, в 56-та, Чико Дерменджиев оформя крайното 5:1. Ботев Пловдив записва най-бляскавата международна победа в историята си!

БПФК: Карушков, Панайотов, Чакъров, Апостолов, Стойнов, Занев, Тумби, Чико, Гунди, Харалампиев, Сотиров
Стяуа: Еремия, Завода ІІ, Кожохару, Стайку, Йеней, Кришан, Ракши, Константин, Войня, Иванеску, Татару.
Рефер: Цуварас (Гърция).

 

 

Сподели статията