Навигация: Новини Фенове Музика Тих Бял Дунав

Тих Бял Дунав

Оценка на читателите: / 77
Слаба статияОтлична статия 
Реставрираният 100 годишен паметник, пред централния вход на ст. „Тих бял Дунав“ е популярна българска възрожденска песен в чест на Ботевата чета по текст на Иван Вазов, а музиката е на неизвестен автор.
През вековната история на Ботев (Пловдив) песента се е утвърдила като химн на публиката и се изпълнява по трибуните, в моменти на гордост.

Стихотворението "Тих бял Дунав" е написано от Иван Вазов "...при първата вест за минаването на Ботьова чета при Козлодуй...", както самият той си спомня. То се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.

СВАЛИ ПЕСЕНТА В MP3 ФОРМАТ 

ТИХ БЯЛ ДУНАВ (Текст)

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирава
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па си дума капитану,
с гол в ръката нож:
Феновете на Ботев, празнуват пред централния вход на стадиона
- Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да лейме днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана - немец същи -
отказа - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с буен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плен.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по-вълнува,
весело играй.

Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружена -
товар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колени
на светия бряг.
- Братя! - вика им войвода
със гръмовен глас -
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"

Сподели статията