Назаем от fenzona.bg

Интересни "явления" се наблюдават през последните два дни. Първото, което потресе привържениците на Ботев Пловдив, бе фактът, че един от най-ненавижданите от жълточерните фенове журналисти, а именно Владимир Зарков, написа абсолютно точен и обективен материал, не толкова за състоянието на Ботев и ЦСКА, колкото за смисъла от играта и единствения верен път пред българския футбол.

Получи се абсолютен културен шок за ботевистите, както и за самия автор. За първите шокът бе от това, че авторът на "Слушам феновете на Ботев колко горди са, че преборили Христолов. Тъпанари. Те не пребориха Христолов, те пребориха Ботев. Благодарение на тях, един клуб, който е заченат с "Той не умира", на практика умря. И дори умрял, продължава да е собственост на Христолов" е същият Владимир Зарков, който във вчерашната си статия написа това:

"Радваха се и запалянковците, които извоюваха свободата на един от най-обичаните клубове в България. Някъде в жълтото море се мярна Ботевото "Той не умира". Винаги съм смятал, че в името на някои отбори е заложена съдбата на името, което носят. Ботев е футболният ни "Радецки". Неговата мисия е да освободи мисленето ни, както Христо Ботев се е надявал да освободи мисленето на един поробен народ със саможертвата си. За разлика от своя патрон обаче, футболният Ботев оцеля. Не само оцеля, но и даде панацеята как въобще футболът в България да оцелее."

Какво ще кажете? Еволюция? Проглеждане? Интереси?

Той не умира, майна! А ЦСКА вече умря

"Всяка професия понякога ти предлага истински културен шок. Нещо подобно изживях в неделя, когато в разстояние на 5 часа първо гледах Марица - Ботев, а след това ЦСКА - Калиакра. Това наложи известно преосмисляне на фенската култура. Извинявайте, но аз искам моят отбор да е във "В" група, ако това, което видях под тепетата, се случва във всеки мач на Канарчетата. 6000 зрители бяха предпочели дербито на третия ешелон пред това на Ливърпул, показвано пряко по телевизията. Да си призная, бях позабравил какво представлява футболът в най-чистия му вид, какво е да правиш нещо, защото го обичаш, а не защото ти плащат да го обичаш.

HF`05: ултрас от Южен Лондон

bultras.com продължава традицията да публикуваме материали, свързани с живота на различни ултра сцени. Настоящата статия обръща внимание на един доста нетипичен обект - ултрас банда в Лондон. Интервюто е с един от двигателите на Holmesdale Fanatics`05:

Престави групата си?

Ние сме Holmesdale Fanatics, съществуваме от 5 години, но бандата има своя предистория. Назад във времето най-големите прояви в организираната подкрепа за Кристал Палас са от края на 80-те години - по време на първото царуване на Стив Копъл като треньор на отбора и успехите ни в онзи период. Името ни произлиза от старата трибуна Holmesdale Terrace (мир на праха й!) на нашия стадион "Селхърст Парк". Сега позицията ни е в Блок Б, който заемаме от края на 90-те. Наброяваме към стотина човека, на различна възраст, но всички са убедени привърженици на ултрас културата.